Скандал! Флора Стратиева: Как си взех изпита при проф. Евгени Дайнов
Флора Стратиева, публицист
Facebook
Доста хора под предния ми пост показаха мнение, че съм тръгнала да се “заяждам ” с проф. Евгени Дайнов, тъй като надали не съм имала ниски оценки по неговия предмет и в този момент си го изкарвам на индивида. Факт е, че не мога да чакам хората да знаят какво се случва на закрити лекции в частен университет, тъй че е моя грешката, че не съм артикулирала причините си по-добре.
При господин Дайнов съм имала в действителност, може би най-лесната си шестица в Нов български университет. Написах едно есе за Платон, в което общо взето през няколко реда вкарвах, че всички несгоди на земята стартират и свършват с ГЕРБ и Движение за права и свободи и това беше. Много хубаво есе, съгласно самия Дайнов. Пишеше “Отлично! ” на задната страница. Всъщност шестицата, която получих за него, беше утроена от Дайнов и аз събрах нужния брой оценки от настоящ надзор, с което се освободих от изпит и не ми се постановяваше да върша нищо друго през семестъра по тази дисциплинираност. Кеф.
Но казусът не се назовава Евгени Дайнов, казусът се назовава политическа индоктринация и се състои в маниера на преподаване на този вид хора, както и в неналичието на всевъзможен професионализъм и обективизъм, подклаждан от възприятие за морално предимство.
Не е вярно да вървиш на изпити в един университет и да ти задават САМО И ЕДИНСТВЕНО въпроси за политически убеждения, като те правят оценка по отношение на тях, а не по отношение на знанията ти в материята. Не е вярно и да те карат да приказваш отрицателно за работата ти в медия и персоналния ти допир с хора, които те по някакви аргументи не харесват - без значение на теб персонално дали ти е харесала работата с тях. Ако по една или друга причина ти е харесала, по-добре да замълчиш, тъй като другояче рискуваш.
Тъй като някои хора държаха да кажа какви пък тъкмо неща се приказват в лекциите съответно на господин Дайнов, които ми се костват неправилни, ще се опитам. Ако вие смятате, че е обикновено в лекция на учител да се задават сходни въпроси и да участва сходна изразителност, този пост не е за вас:
- “Вие, сътрудник, естествен човек, който има вяра в демокрацията ли сте или сте Ганьо? ”
- “Има ли тука хора дето да гласоподават за мафията? ”
- На рецензия към стила му на преподаване “Ми направете си ваш си университет, като не ви харесва. Ние по-умните по този начин направихме, когато напуснахме СУ ”.
- “Как си обяснявате обстоятелството, че има хора, които гласоподават за “шкембе войводата ” и лъжепатриотите му? ”
Човекът си имаше хубави прякори за политическия хайлайф - Корнела, Боко Тиквата/Мутрата, Зеления чорап/Фатмака (макар че това са скорошни допълнения, през 2019-2020-2021 си го наричаше ген. Радев), Копейкин, Лъжепатриотите/Шкембе-войвода, Фесовете.
Аз искрено не одобрявам множеството от хората, които Дайнов засяга, с някои от тях съм се карала и обществено, с други съм имала какви ли не проблеми, само че въпреки всичко ми се коства непрофесионално и неправилно да наричаш по този начин политически фигури в образователен час и пред студенти.
Ето ви и образци за някои от дилемите в часовете му:
- “Кои съгласно Вас са 5-те най-големи простотии на Тиквата в политиката за последната седмица (знам че ще ви е комплицирано да изброите единствено 5, само че се концентрирайте върху най-важните)? ”
- “Какво Ви е мнението за копейките, рубладжиите и ватенките? ”
- И обичаното ми “За идната лекция се подгответе като прочетете МОЕТО ИНТЕРВЮ от преди 3 седмици пред “Свободна Европа ”.
Да не приказваме, че индивидът пуши в лекциите си, имам съществени подозрения, че идва пийнал и постоянно наскърбява студентите.
Съжалявам, само че в случай че скачаме против Михаил Мирчев за 5G, това също не би трябвало да минава метъра, даже и изразяваните тези да са публично известните. Впрочем, аз съм съгласна с огромна част от нещата, които споделя. Но не и с метода, по който ги споделя и по който ги постанова. Най-малкото, тъй като в конспекта на предмета му няма Костадинов и Борисов, има Аристотел и Платон. Даже си признавам, че преднамерено съм му подавала темички, с цел да виждам сеир.
Впрочем, толкоз показно налагане на политически възгледи, с изключение на всичко изброено, от време на време е и контрапродуктивно. Студентската възраст нормално се характеризира с непокорен пориви и предпочитание да поставяш под подозрение властта и престижите към теб. И защото студентите нормално нямат директен контакт с действителната власт и политическия хайлайф, най-близкият им допир с открития институционален ред е точно посредством университета, в който са избрали да учат. В
университетите “властта ” е олицетворена от преподавателите. Те са тези, които изпитват и ти слагат оценки, те имат “властта ” дали ще завършиш или не. Познавам не един или двама студенти, които нямаха никаква визия от политика и искрено не се вълнуваха от публичните процеси, само че на 15-ата лекция на Дайнов бяха подготвени гласоподаватели, като се чуваха реплики от рода на “Тоя още 1 път в случай че нахрани ГЕРБ, аз отивам и си гласоподавам за Бойко ” и “За тва ли плащаме 1600 лв. бе, аз мога да си отворя фейсбук и то е същото. ”
Тоест, даже в случай че задачата на занятието е да създадеш и отгледаш млади политически ангажирани фрагменти, които да изповядват твоите възгледи, задачата още веднъж е несполучлива, защото не осъзнаваш, че общественият ти облик на герой против статуквото и “властта ” няма по какъв начин да сработи в среда, в която ти олицетворяваш и представляваш същите тези неща. Да не приказваме, че прилигаш същите способи по отношение на студентите си, в които обвиняваш политическия хайлайф.
Разбирам, че политическата индоктринация не е нещо ново в университетите и повярвайте ми - не пиша това, тъй като ми е доста прелестно или тъй като съм се скарала с някого.
Журналистиката и политическите науки са специалности, които изискват коментар на публичните процеси и които би трябвало да основат условия за *академичен дебат*, като е напълно естествено в него да навлизат и злободневните политически тематики. В Нов български университет има извънредно положителни преподаватели като Росен Стоянов, Деси Бошнакова, Деси Данкова и други, които предизвикат с въпросите си, изискват коментар на настоящите събития, само че НИКОГА не си разрешават да те правят оценка на база политическите ти възгледи.
В моя случай има и спомагателни минуси, които, уповавам се, не важат за другите студенти. Дори да преживея Дайнов, незабавно идват заяждания за това, че работя в Българска национална телевизия, за това, че съм правила политически видеа и вместо да се задават въпроси по материала, някой потегля да наскърбява да вземем за пример монтажите ми за YouTube или ме питат какво мисля за Емил Кошлуков.
Моето персонално мнение е, че нищо от това не би трябвало да има място в университета. И скърбя, в случай че това мнение и оценката ми за това, което виждам, наскърбява някой от идолите на центъра на София.
Доста хора под предния ми пост показаха мнение, че съм тръгнала да се “заяждам ” с проф. Евгени Дайнов, тъй като надали не съм имала ниски оценки по неговия предмет и в този момент си го изкарвам на индивида. Факт е, че не мога да чакам хората да знаят какво се случва на закрити лекции в частен университет, тъй че е моя грешката, че не съм артикулирала причините си по-добре.
При господин Дайнов съм имала в действителност, може би най-лесната си шестица в Нов български университет. Написах едно есе за Платон, в което общо взето през няколко реда вкарвах, че всички несгоди на земята стартират и свършват с ГЕРБ и Движение за права и свободи и това беше. Много хубаво есе, съгласно самия Дайнов. Пишеше “Отлично! ” на задната страница. Всъщност шестицата, която получих за него, беше утроена от Дайнов и аз събрах нужния брой оценки от настоящ надзор, с което се освободих от изпит и не ми се постановяваше да върша нищо друго през семестъра по тази дисциплинираност. Кеф.
Но казусът не се назовава Евгени Дайнов, казусът се назовава политическа индоктринация и се състои в маниера на преподаване на този вид хора, както и в неналичието на всевъзможен професионализъм и обективизъм, подклаждан от възприятие за морално предимство.
Не е вярно да вървиш на изпити в един университет и да ти задават САМО И ЕДИНСТВЕНО въпроси за политически убеждения, като те правят оценка по отношение на тях, а не по отношение на знанията ти в материята. Не е вярно и да те карат да приказваш отрицателно за работата ти в медия и персоналния ти допир с хора, които те по някакви аргументи не харесват - без значение на теб персонално дали ти е харесала работата с тях. Ако по една или друга причина ти е харесала, по-добре да замълчиш, тъй като другояче рискуваш.
Тъй като някои хора държаха да кажа какви пък тъкмо неща се приказват в лекциите съответно на господин Дайнов, които ми се костват неправилни, ще се опитам. Ако вие смятате, че е обикновено в лекция на учител да се задават сходни въпроси и да участва сходна изразителност, този пост не е за вас:
- “Вие, сътрудник, естествен човек, който има вяра в демокрацията ли сте или сте Ганьо? ”
- “Има ли тука хора дето да гласоподават за мафията? ”
- На рецензия към стила му на преподаване “Ми направете си ваш си университет, като не ви харесва. Ние по-умните по този начин направихме, когато напуснахме СУ ”.
- “Как си обяснявате обстоятелството, че има хора, които гласоподават за “шкембе войводата ” и лъжепатриотите му? ”
Човекът си имаше хубави прякори за политическия хайлайф - Корнела, Боко Тиквата/Мутрата, Зеления чорап/Фатмака (макар че това са скорошни допълнения, през 2019-2020-2021 си го наричаше ген. Радев), Копейкин, Лъжепатриотите/Шкембе-войвода, Фесовете.
Аз искрено не одобрявам множеството от хората, които Дайнов засяга, с някои от тях съм се карала и обществено, с други съм имала какви ли не проблеми, само че въпреки всичко ми се коства непрофесионално и неправилно да наричаш по този начин политически фигури в образователен час и пред студенти.
Ето ви и образци за някои от дилемите в часовете му:
- “Кои съгласно Вас са 5-те най-големи простотии на Тиквата в политиката за последната седмица (знам че ще ви е комплицирано да изброите единствено 5, само че се концентрирайте върху най-важните)? ”
- “Какво Ви е мнението за копейките, рубладжиите и ватенките? ”
- И обичаното ми “За идната лекция се подгответе като прочетете МОЕТО ИНТЕРВЮ от преди 3 седмици пред “Свободна Европа ”.
Да не приказваме, че индивидът пуши в лекциите си, имам съществени подозрения, че идва пийнал и постоянно наскърбява студентите.
Съжалявам, само че в случай че скачаме против Михаил Мирчев за 5G, това също не би трябвало да минава метъра, даже и изразяваните тези да са публично известните. Впрочем, аз съм съгласна с огромна част от нещата, които споделя. Но не и с метода, по който ги споделя и по който ги постанова. Най-малкото, тъй като в конспекта на предмета му няма Костадинов и Борисов, има Аристотел и Платон. Даже си признавам, че преднамерено съм му подавала темички, с цел да виждам сеир.
Впрочем, толкоз показно налагане на политически възгледи, с изключение на всичко изброено, от време на време е и контрапродуктивно. Студентската възраст нормално се характеризира с непокорен пориви и предпочитание да поставяш под подозрение властта и престижите към теб. И защото студентите нормално нямат директен контакт с действителната власт и политическия хайлайф, най-близкият им допир с открития институционален ред е точно посредством университета, в който са избрали да учат. В
университетите “властта ” е олицетворена от преподавателите. Те са тези, които изпитват и ти слагат оценки, те имат “властта ” дали ще завършиш или не. Познавам не един или двама студенти, които нямаха никаква визия от политика и искрено не се вълнуваха от публичните процеси, само че на 15-ата лекция на Дайнов бяха подготвени гласоподаватели, като се чуваха реплики от рода на “Тоя още 1 път в случай че нахрани ГЕРБ, аз отивам и си гласоподавам за Бойко ” и “За тва ли плащаме 1600 лв. бе, аз мога да си отворя фейсбук и то е същото. ”
Тоест, даже в случай че задачата на занятието е да създадеш и отгледаш млади политически ангажирани фрагменти, които да изповядват твоите възгледи, задачата още веднъж е несполучлива, защото не осъзнаваш, че общественият ти облик на герой против статуквото и “властта ” няма по какъв начин да сработи в среда, в която ти олицетворяваш и представляваш същите тези неща. Да не приказваме, че прилигаш същите способи по отношение на студентите си, в които обвиняваш политическия хайлайф.
Разбирам, че политическата индоктринация не е нещо ново в университетите и повярвайте ми - не пиша това, тъй като ми е доста прелестно или тъй като съм се скарала с някого.
Журналистиката и политическите науки са специалности, които изискват коментар на публичните процеси и които би трябвало да основат условия за *академичен дебат*, като е напълно естествено в него да навлизат и злободневните политически тематики. В Нов български университет има извънредно положителни преподаватели като Росен Стоянов, Деси Бошнакова, Деси Данкова и други, които предизвикат с въпросите си, изискват коментар на настоящите събития, само че НИКОГА не си разрешават да те правят оценка на база политическите ти възгледи.
В моя случай има и спомагателни минуси, които, уповавам се, не важат за другите студенти. Дори да преживея Дайнов, незабавно идват заяждания за това, че работя в Българска национална телевизия, за това, че съм правила политически видеа и вместо да се задават въпроси по материала, някой потегля да наскърбява да вземем за пример монтажите ми за YouTube или ме питат какво мисля за Емил Кошлуков.
Моето персонално мнение е, че нищо от това не би трябвало да има място в университета. И скърбя, в случай че това мнение и оценката ми за това, което виждам, наскърбява някой от идолите на центъра на София.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ